Ревю: Fiat Uno нелоша алтернатива въпреки недостатъците.
Публикувано на: 28 Фев 2008, 14:11
Когато разработва дизайна на наследника на Fiat 127 в началото на 80-те 
Giorgetto Giugiaro едва ли е предполагал колко популярен ще стане Uno. Според официалната статистика за 10 години производство в Италия от конвейера слизат точно 6 032 911 бройки, което превръща модела в един от най-успешните в историята на компания. Днес вече никой не знае колко точно са. Подобно на други автомобили, родени в Торино, малолитражката продължава да се сглобява и продава изключително успешно почти навсякъде по света. Полша, Венецуела, Филипините, Южна Африка, Индия и Бразилия са само част от страните, където Uno не просто намира радушен прием, а и се смята за съвсем приличен в технологично отношение въпреки напредналата си възраст.
Логиката на тамошните пазари е доста близка до българския, както впрочем и покупателната способност на населението. Разлики разбира се има, макар те да не са в полза на нашенеца. Като една от възможно най-евтините алтернативи на градския транспорт и живата тяга, Uno представлява интерес по обявите за коли на старо, а не привлича погледа от изложбената витрина на някой от автосалоните в центъра на Каракас например. За сметка на това, положителните качества на италианския мъник са еднакви навсякъде и не зависят от това дали е нов или със 100 000 километра зад гърба си.
Собственици твърдят, че поддръжката му у нас излиза понякога по-евтино и от Lada. Двата автомобила си приличат не само по цените на резервните части, а и по тези на употребяваните екземпляри. Когато се касае за коли, произведени през 80-те, руското возило дори има известен превес, макар той да се дължи на спецификата на българския пазар.
Да се определи колко точно би ви струвало Uno от по-старата модификация е доста сложна задача. При обновения модел ситуацията е не по-малко объркваща, защото стойностите, които поместват каталозите Schwacke не отразяват съвсем точно реалността. Както може да се очаква, Uno е по-евтин от средното за класа, което е отражение както на италианския му произход, така и на качествата на модела. Стойността на най-популярната модификация с 1.1 литров двигател например е по-ниска с 300-350 Euro от усреднената цена на девет от най-разпространените й съперници. Разликата може да ви се стори малка, но ако сравните цифрите за всеки модел поотделно, ще се уверите, че мъникът на Fiat няма много по-изгодни конкуренти. Малко изненади носи и сравнението между кривата на спад в цената на Uno и средната за класа. Като типичен италианец, симпатичният хечбек губи от стойността си по-интензивно от останалите. Инвестирането в Uno трудно може да се препоръча на купувачи, които разчитат на някаква възвръщаемост след година-две експлоатация. По същия начин може да се коментира класирането на малкия Fiat в таблица 3, сравняваща процента на обезценяване по години. Колкото и странно да звучи обаче, Uno не е лоша алтернатива за купувачите с ограничени средства въпреки очевидните си недостатъци. Те се компенсират безпроблемно от лесната и евтина поддръжка.
Giorgetto Giugiaro едва ли е предполагал колко популярен ще стане Uno. Според официалната статистика за 10 години производство в Италия от конвейера слизат точно 6 032 911 бройки, което превръща модела в един от най-успешните в историята на компания. Днес вече никой не знае колко точно са. Подобно на други автомобили, родени в Торино, малолитражката продължава да се сглобява и продава изключително успешно почти навсякъде по света. Полша, Венецуела, Филипините, Южна Африка, Индия и Бразилия са само част от страните, където Uno не просто намира радушен прием, а и се смята за съвсем приличен в технологично отношение въпреки напредналата си възраст.Логиката на тамошните пазари е доста близка до българския, както впрочем и покупателната способност на населението. Разлики разбира се има, макар те да не са в полза на нашенеца. Като една от възможно най-евтините алтернативи на градския транспорт и живата тяга, Uno представлява интерес по обявите за коли на старо, а не привлича погледа от изложбената витрина на някой от автосалоните в центъра на Каракас например. За сметка на това, положителните качества на италианския мъник са еднакви навсякъде и не зависят от това дали е нов или със 100 000 километра зад гърба си.
Собственици твърдят, че поддръжката му у нас излиза понякога по-евтино и от Lada. Двата автомобила си приличат не само по цените на резервните части, а и по тези на употребяваните екземпляри. Когато се касае за коли, произведени през 80-те, руското возило дори има известен превес, макар той да се дължи на спецификата на българския пазар.
Да се определи колко точно би ви струвало Uno от по-старата модификация е доста сложна задача. При обновения модел ситуацията е не по-малко объркваща, защото стойностите, които поместват каталозите
Schwacke не отразяват съвсем точно реалността. Както може да се очаква, Uno е по-евтин от средното за класа, което е отражение както на италианския му произход, така и на качествата на модела. Стойността на най-популярната модификация с 1.1 литров двигател например е по-ниска с 300-350 Euro от усреднената цена на девет от най-разпространените й съперници. Разликата може да ви се стори малка, но ако сравните цифрите за всеки модел поотделно, ще се уверите, че мъникът на Fiat няма много по-изгодни конкуренти. Малко изненади носи и сравнението между кривата на спад в цената на Uno и средната за класа. Като типичен италианец, симпатичният хечбек губи от стойността си по-интензивно от останалите. Инвестирането в Uno трудно може да се препоръча на купувачи, които разчитат на някаква възвръщаемост след година-две експлоатация. По същия начин може да се коментира класирането на малкия Fiat в таблица 3, сравняваща процента на обезценяване по години. Колкото и странно да звучи обаче, Uno не е лоша алтернатива за купувачите с ограничени средства въпреки очевидните си недостатъци. Те се компенсират безпроблемно от лесната и евтина поддръжка.